Преходът от зимата към пролетта, резките промени на времето ми се отразяват не добре на здравето, пише edna.bg.

Кои са основните метеорологични фактори, които могат да повлияят на здравословното състояние.

Промените на времето най-напред се усещат от хората, които страдат от начална форма на ревматизъм и при непроменливо време нямат никакви симптоми.

Основните метеорологични фактори, които влияят върху здравето, са тясно свързани. Климатът винаги е оказвал и продължава да оказва влияние на състоянието на всеки от нас.

За да се поддържа оптимален топлинен баланс в организма, е необходим комплекс от метеорологични условия със стабилни стойности. Тези фактори са:

Атмосферно налягане
Бързото спадане на атмосферното налягане най-често сигнализира за началото на буря и се приема, че има силна връзка с усещането за болка.

Значителното понижаване на атмосферното налягане води до разширяване на въздуха в някои изолирани, изпълнени с въздух кухини в тялото, като стави, плевра, перикард.

Отразява се и на течностите, които изпълват обвивките на органите перикард и плевра, както и на ставите. Това води до повишаване на натиска върху инфектираните или наранени тъкани и стави, като увеличава болката.

Някои хора изпитват този феномен при полет със самолет, когато спада налягането при излитане. Има много чувствителни хора, при които и най-малката промяна на атмосферното налягане причинява дразнене и болка на нервните окончания на крайниците.

Иначе костите и мускулите имат различна плътност и не реагират еднакво на промените, което води да различни контракции и усещане за болка. 

Влажност
Нарастването на абсолютната влажност, особено през пролетта и лятото, също е причина за силното усещане за болка. Това се дължи на факта, че колкото е по-влажно и по-топло времето, толкова по-трудно се потим.

Невъзможността да се самоохлаждаме е основна причина за прегряването на организма, съдовете се разширяват, около тъканите излизат течности, но не се произвежда пот.

Органите се разширяват, забавя се кръвообращението, по-малко кръв достига до всички органи, включително до мозъка. Това е причината да се чувстваме уморени и да ни се доспива.

Валежи
Снегът, лапавицата, дори и градушката се приемат като фактор за болкова симптоматика, тъй като бурното време се съпровожда с промени в атмосферното налягане и влажността. Чувствителни към подобно време хора са болните от множествена склероза. Само дъждът може да охлади атмосферния въздух и да им донесе облекчение от болезнените симптоми.

Температура
Не само промените в температурата, но и екстремните температури също могат да повлияят на усещането ни за болка. Ниските температури могат да причинят поредния пристъп на мигрена, да изострят циркулаторни състояния като синдрома на Рейно, да допринесат за изостряне на оплакванията при артрит или на астматичните пристъпи. Нашите тела реагират на студеното време, като свиват кръвоносните съдове в кожата и в крайните части на тялото.

В резултат сърцето трябва да извърши повече работа, за да изпомпа кръвта по тесните съдове. Това затруднява работата му, особено когато е увредено, сърдечният мускул е слаб или не добре кръвоснабден, за да работи достатъчно ефективно.

Любопитно
Високата температура има по-силно влияние върху смъртността, отколкото студените периоди. През лятото на 2003 г., като резултат от екстремно високите температури, в Париж умират над 180 души. През цялото това горещо лято броят на починалите е няколко хиляди.

Високата температура директно може да увреди здравето или да причини дори смърт при хора със сърдечни заболявания.

Появяват се и някои дихателни проблеми. Високата температура на въздуха освен това поддържа висока концентрация на озон на нивото на земната повърхност. Естественото място на озона е в горните слоеве на атмосферата, където е необходим, за да разсейва вредните ултравиолетови лъчи.

Когато обаче е в по-ниските слоеве, той е вреден замърсител. Озонът уврежда тъканите на белия дроб и причинява проблеми при хора с астма и други белодробни заболявания. както и гадене, гръдна болка и белодробна конгестия.

Можем ли да управляваме съня?

Да, и това се случва нерядко. Германски учени установиха, че 50% от хората поне веднъж са осъзнавали, че спят, т. е. са спели и бодърствали едновременно, а 25% редовно имат осъзнати сънища. По време на осъзнатия сън работят зони от мозъка, които отговарят за логичното мислене и използването на личния опит и които обикновено са “включени”, когато бодърстваме. Това състояние може да продължи от няколко секунди до 15 минути. Някои умеят и да го предизвикват. В интернет има групи, които обсъждат начините за управление на сънища и как те да се използват за личностно развитие.

Защо се случва?

Това състояние ни помага да се избавим от нощните кошмари. Освен това често насън намираме отговори на въпроси, които ни тормозят през деня. Произведенията на немалко поети и художници са се раждали насън. Салвадор Дали е пословичен с използването на съновидения в картините си. Той изобретил и собствен “капан за сънища”: сядал на стол, когато започвало да му се доспива, и слагал пред себе си метален поднос. В ръката си държал лъжица. Щом заспял, лъжицата се изплъзвала от ръката му и се удряла в подноса, прекъсвайки съня му със звънтенето си. Дали веднага записвал попадналите в капана му образи.

Звучи достъпно, но имайте предид, че и с това не бива да се прекалява, защото рискуваме да се лишим от нормален сън, който ни е необходим за качествен живот.

Искам и аз

Как да постъпим, ако все пак искаме да имаме осъзнати сънища? Австралийски учени предлагат няколко начина. Първо, внимателно обмислете бъдещия си сън. Заспете за 5 часа, после се събудете, припомняйки си темата на съня и пак заспете, повтаряйки си фразата: “Когато заспя, ще помня, че спя”. След тест с доброволци тази методика проработила при 8% от хората, които за първи път в живота си имали осъзнат сън. Не е много, но при вас може и да проработи.

Знаете ли, че…

В организма на човек в зряла възраст има около 1,5 - 2 кг живи бактерии от над 1000 вида. Ключова роля за баланса и здравето играят представителите на млечнокиселите бактерии и бифидобактериите. Техният видов състав и количество са много динамични. Съвкупността от всички бактерии в чревния тракт бележат видово разнообразие, спрямо географския регион, начина на живот и хранене. На Балканите от векове млякото и млечните продукти са задължителен елемент от дневното меню. Българинът е консумирал кисело мляко, бяло саламурено сирене, кашкавал и извара от векове и е бил дълголетник.

История за българския пробиотик 

Микроскопичните организми, които населяват човешкото тяло и тяхната роля за функционирането му има дълга научна история. Руско-френският учен Иля И. Мечников, наречен още бащата на теорията за пробиотици, създава два труда още в началото на ХХ век. Обикаляйки из Балканските държави, той изгражда цяла научна теория за хранителните, диетичните и лечебните свойства на българското кисело мляко, показвайки за първи път сред учените връзката между храната, чревния баланс и здравето.

Мечников разглежда и въпросите за остаряването на човека и тясната му свързаност с храненето и микрофлората. След направени изследвания установява, че белтъчните вещества в дебелото черво загниват, ставайки токсични и вредни за човека. Те се абсорбират от организма и предизвикват промени в тъканите. В резултат настъпват старчески изменения при хората, които водят към ранна смърт. Мечников смятал, че вредното въздействие на гнилостните микроорганизми може да се премахне чрез постоянно заселване на лактобацили в чревния тракт и препоръчва българското кисело мляко като един от най-добрите начини да си ги набавим. Според него този продукт не само спира гнилостните процеси в червата, но съдържа и други вещества с благоприятни за човека ефекти. Иля събрал сведения за 36 страни и установил, че най-много столетници има в България – по четирима на 1000 души. Оказало се също, че повечето столетници са пастири, които редовно се хранели с кисело мляко. Така храната им доставя нужната доза полезни бактерии.

От поколение на поколение и от век на век 

Майката предава на своето дете първата доза от бактериите, без които не можем и впоследствие детето формира индивидуално разнообразие, което ще се променя и ще гарантира здравето през целия живот. Има данни от различни части на света, които доказват, че има разлики в състава на полезната чревна микрофлора, съответстващи с храната и географския регион. Затова една мултибактериална формула ще е по-ефикасна ако съдържа онези бактерии, които са от природата на даденото място, на което живеем, пише eva.bg.

Връзките между невроните, съдържащи актуална информация, по време на сън се засилват. А онези, които са заети с факти от второстепенно значение, отслабват и впоследствие се заличават.

Изследователите провели експерименти, за да изяснят какви процеси протичат в мозъка по време на сън. Те стимулирали невронните връзки при опитни мишки, докато те се намирали в състояние, подобно на фазата на бавния сън при хората.

Независимо от това, че мозъкът притежава изключителен обем за паметта, поддръжката на невронните връзки и тяхната активност се нуждаят от много енергия. Много по-ефективно е да се запазва само най-необходимото. Дори и да не се съхранява цялата получена информация, човешкият мозък изгаря 20 процента от употребяваните от нас калории.

По думите на автора на изследването Ана Гонсалес Руеда, заличаването на спомените помага да се предотврати превъзбуждане на нервната система. Мозъкът може да съхранява важната информация в продължение на дълъг период, без да губи необходимите факти.

То обхванало над 11 500 датчани на възраст между 21 и 93 години за близо 12-годишен период. Жените изпивали средно 2,6 алкохолни напитки седмично, а мъжете - 11,4 алкохолни напитки седмично. Пушачи били 57 процента от жените и 67 процента от мъжете. Тежкото пиянство и тютюнопушенето били свързани с видими признаци за стареене и участниците изглеждали по-стари в сравнение с реалната си възраст. Признаците за стареене включвали гънки на ушните лобове, сивкави кръгове около роговиците на очите, жълтеникавооранжеви плаки (петна) по клепачите. Умереното пиене не било свързано с видими признаци за преждевременно стареене. Учените отбелязват, че става въпрос за наблюдателно изследване, така че е невъзможно да се правят заключения за евентуална причинно-следствена връзка. Резултатите от изследването са публикувани в Journal of Epidemiology & Community Health.

Медицински изследвания разкриват, че специални фибри може да се окажат ключови в превенцията срещу развитие на болести, базирани на автоимунни реакции като диабет тип 1, например, пише dir.bg.

Тестове с животни показват, че късо-верижните мастни киселини, произведени от стил на хранене, богат на фибри, могат да ни предпазят от развитие на диабет тип 1. Той обикновено се диагностицира преди навършване на 14 -16 годишна възраст и се характеризира с необходимостта от ежедневно поставяне на инсулинови инжекции, за да се контролират нивата на кръвна захар в тялото на заболелия.

Учените смятат, че са на прав път в откриването на хранителен метод, който да служи като профилактика срещу развитието на това заболяване. Повече от 20 млн. души по света страдат от диабет тип 1.

Съвместната работа между Австралийската национална научна агенция и учените-изследователи от Университета "Монаш" в Мелбърн разработват режим, богат на фибри, които се разпадат до молекули, т.нар. късо-верижни мастни киселини в тънките черва. 

Екипът, начело с имунолога Чарлз Маккей, смятат, че тези късо-верижни мастни киселини, наречени бутират и ацетат, имат възможност да повлияят върху имунната система да работи ефективно и имат потенциала да се справят с редица неразположения, като се почне от астма и се стигне до синдрома на раздразненото черво. 

Последното им проучване, направено с лабораторни мишки, сочи, че в резултат на нормално хранене и режим, над 70 % от тях развили за кратко време преддиабетен синдром. Тогава на група от тези мишки се сменя режима на хранене и се базира основно на фибри. Учените били изумени от резултата – веднага след промяна в стила състоянието на мишките се е подобрило, а до дни преддиабетния синдром е бил елиминиран. Това накарало учените да се замислят дали подобни „медицински храни“, както нарекли храната, обогатена с точно определени фибри в изследването, може да предпазват хората от диабет тип 1. 

Учените внимателно разработват тези въпроси, предвид факта, че в миналото част от научите среди изказаха съмнения доколко опитите с животни и изводите от такива опити са съотносими спрямо човешкия организъм. От друга страна, голяма част от откритията и достиженията на съвременната медицина стават възможни именно благодарение на тестове с животни и лабораторни мишки. Според шефа на екипа, Маккей, това са медицински резултати, които показват, че може да се работи върху концепцията, че едно заболяване може да се предотврати с естествено хранене и натурални добавки, както в случая определени фибри от конкретно растение, което все още не се споменава като име в доклада. 

Единственото, което разкрива екипът е, че режимът е богат на определен вид фибри, извлечени от растителен продукт, и се наричат високо амилозно царевично нишесте. Този вид фибри не се усвояват в горната част на тракта, а ферментират в ацетат и бутират в дебелото черво.

Тестовете върху мишките показват, че ацетатът и бутиратът може да работят в различни посоки, за да смекчат потенциални прояви на автоимунна реакция, която унищожава клетките на панкреаса при диабет тип 1. Оказва се, че ацетатът намалява броя на имунните клетки, които атакуват тези на панкреаса, а бутирата подпомага други клетки, които предотвратяват евентуално неправилно функциониране на имунната система. Цялото изследване е подробно публикувано в "Журнала по природна имунология".  

Това, което предстои за екипа е да изследва режима с фибри върху хора и ако резултатите покажат, че тези фиби намаляват или предпазват от диабет тип 1, децата ще може да консумират храни, в които има вложени такива фибри под формата на стрито брашно или да се разтваря в напитки. 

Джон Криан, професор по анатомия и неврология към Университетския колеж "Корк" е оптимист за посоката на развитие на медицината. Според него медицината на бъдещето ще се основава все повече върху важността от храненето и стила като превенция и лечение за много заболявания, за които десетилетия наред медицината не намира достатъчно или задоволителни методи на лечение и постигане на здраве. Той смята, че медицината знае много малко за късо-верижните мастни киселини. Тепърва ще се изследват и потенциалните странични ефекти от диета, която увеличава нивата на късо-верижните мастни киселини. Например, по отношение на мозъка засега данните не са добри – оказва се, че високите нива на късо-верижните киселини могат да активират имунна реакция, която стои в основата на болестта на Паркинсон.

Експерти в областта на диабета се присъединяват към мнението на екипа и нуждата от това да се задълбочат познанията и изследванията на връзката храна-черва-заболявания. Емили Бърнс от Британската асоциация по диабет е на мнение, че трябва да се наберат допълнителни познания за работата на червата и как те влияят върху имунната реакция на тялото, тъй като очевидно знанията на медицината досега, че червата и имунната система си взаимодействат и влияят върху заболявания не е достатъчно. Тя е на мнение, че изучаването на въпроса как  състоянията на червата влияят върху имунната система ще е ключово за заболявания, свързани с автоимунни реакции, предизвикващи болести от рода на диабет тип 1. 

Засега учените заключават само, че резултатите от това изследване, а именно, че специална медицинска диета и храна може да регулира имунната система и предотврати появата на диабет тип 1, са интересни, но изследванията са на много ранен етап и трябва да се започне клинична работа и тестове с хора.

Алкохолът обаче въздейства по различен начин върху организма на мъжа и жената. В рамките на продължителни експерименти учени от Финландия установили, че алкохолът "промива" от различни вещества мозъците на мъжете и жените. При употреба на алкохол мъжкият мозък е лишен от двата рецептора на гама аминомаслена киселина, а женският - от единия от тях. 

При това алкохолизмът при мъжете значително по-лесно се подава на лечение в сравнение с този при жените, отбелязват учените. Това е интересно от гледна точка на невробиологията, тъй като при мъжете намаляването на мозъчната активност се проявява далеч по-силно. По мнението на учените, трябва да се вземат под внимание половите различия при разработването на съвременни препарати за лечение на алкохолна зависимост.