freenews.bg - Свободният новинарски сайт http://www.freenews.bg/ Свободният новинарски сайт <![CDATA[Българите последни по похарчени пари за книги]]> http://www.freenews.bg/bg/news/view/13275.balgarite-posledni-po-poharcheni-pari-za-knigi.html Българите не са първи, втори, трети или пети, а последни в ЕС по разходи за книги и вестници. Страната ни дели незавидното последно място с Гърция, показват данните на Евростат, публикувани днес по повод Световния ден на книгата и авторските права. Те са съставени на база разходите на домакинствата за книги и вестници през 2016 г. За такива европейските граждани са похарчили над 90 милиарда евро (1.1% от разходите им). Средно на човек се падат по около 200 евро годишно. Най-много книги се купуват в Словакия, а най-малко - в България и Гърция. В Словакия делът за книги е бил 2.1% от общите разходи. На второ място е Германия с 1.6%, а на трето - Полша (1.4%). В България и Гърция процентът е по 0.6. Преди нас са Чехия, Испания и Малта - по 0.7%. Заделяното за книги и вестници намалява. През 1995 г. делът на този разход е бил 1.8% от общия за семейството. Европейците прекарват средно между 2 и 13 минути на ден в четене, показва още европейската статистика. Данните са базирани на изследване, проведено между 2008 и 2015 година в 15 европейски държави сред население на възраст между 20 и 74 години. България не е включена. Средно 2 минути на човек на ден е времето във Франция, 5 - в Италия, Австрия и Румъния. Тук №1 е Естония с 13 минути, следват Финландия и Полша с по 12 мин. В Унгария те са 10. Най-голям е делът на запалените читатели, за които четенето е основно удоволствие и занимание, във Финландия и Полша. 16.8% от финландците определят четенето като основна дейност. Същото е валидно за 16.4% от поляците, 15% от естонците. По брой часове, прекарани над книгите, гърците се представят значително по-добре с техните 11.9%. Толкова има и Люксембург. Най-малко страстни почитатели на книгите има във Франция (2.6%), Румъния (6.2%), Австрия (7.2%) и Белгия (7.9%). Цитираните данни са от 2010 г. и те не включват информация за България. Редовните читатели прекарват повече от час в четене. Във Франция времето е час и 1 минута, в Унгария - час и 37 минути. Във всички страни делът на четящите жени е по-голям от този на четящите мъже, пише offnews.bg.

]]>
2018-04-23 12:31:22
<![CDATA[Клуни насочи вниманието си към малкия екран]]> http://www.freenews.bg/bg/news/view/13265.kluni-nasochi-vnimanieto-si-kam-malkiya-ekran.html Актьорът Кайл Чандлър ще изпълни вместо Джордж Клуни ролята на полковник Каткарт в сериала "Параграф 22", с който холивудската звезда ще отбележи завръщането си към телевизията, предаде ЮПИ.

Чандлър е познат с ролите си в телевизионната поредица "Утрешен вестник" и във филми като "Кинг Конг", "Денят, в който Земята спря", "Арго", "Каръл", "Манчестър до морето", пише fakti.bg.

Джордж Клуни ще продуцира и режисира минисериала от шест епизода, адаптиран по едноименния култов роман на Джоузеф Хелър. Вместо в предварително оповестената роля на полковник Каткарт почитателите на Клуни ще го видят като друг персонаж от книгата - "амбициозния, абсурден, садистичен и лишен от чувство за хумор" Шайскопф.

През март беше съобщено, че главната роля на Джон Йосарян е поверена на актьора Кристофър Абът.
Джордж Клуни е поредната водеща холивудска звезда след Никол Кидман, Рийз Уидърспун, Джулия Робъртс, Робърт де Ниро и Майкъл Дъглас, която през последните години насочи вниманието си към малкия екран.

Пътят на Джордж Клуни към славата тръгва от телевизията. След скромни роли в сериали като "Розан", актьорът прави големия си пробив като д-р Дъг Рос в хитовата медицинска драма "Спешно отделение". Клуни напуска сериала през 1999 г., успявайки впоследствие да се нареди сред водещите звезди на Холивуд.

]]>
2018-04-16 10:27:44
<![CDATA[Наша млада актриса играе в световноизвестен сериал]]> http://www.freenews.bg/bg/news/view/13262.nasha-mlada-aktrisa-igrae-v-svetovnoizvesten-serial.html През годините сякаш се превърна в тенденция най-известните сериали в света да включват участие на поне един български актьор, пише offnews.bg. Стефан Данаилов бе част от превърналия се в класика мафиотски сериал "Октопод", а в "Игра на тронове" гледахме Захари Бахаров като дивак. Поредната българска следа в една от най-мащабните продукции на HBO този път е оставена от Александър Сано, младата актриса Боряна Маоилова и... мафията в столичния "Люлин". Сериалът "Гомор", който събра над 1 милион гледания по време на излъчването на първи епизод на трети сезон, включва специален епизод, посветен на българската мафия, заснет изцяло у нас. Именно този епизод бе избран за премиерите и в Рим и тази, организирана у нас в края на месец март. Създателите на сериала го определят като епизод, който разказва самостоятелна история, а главният герой Чиро, изигран от Марко д'Аморе, дори говори на български. В трети епизод на сериала ще видим Сано като ужасната "гад", както той сам казва, Младен, а Боряна като Елвана – албанско момиче, жертва на трафиканти на хора. Ролята на Маноилова е малка, но въпреки това става ясно, че българската сцена ще има нова звезда. Тя е на 21 години, учи в НАТФИЗ, а когато заснемат епизода от "Гомор" в София, е едва на 19 години.

]]>
2018-04-13 11:21:15
<![CDATA[Превръщат роман на Стивън Кинг в сериал]]> http://www.freenews.bg/bg/news/view/13253.prevrashtat-roman-na-stivan-king-v-serial.html Романът "Сблъсък" на Стивън Кинг може да се превърне в сериал, съобщи Screen Rant.

По въпроса вече се водят преговори с режисьора Джон Буун. Зад продукцията ще застане CBS. Очаква се продукцията да бъде минисериал от 6 епизода, пише fakti.bg.

„Сблъсък“ е най-голямата книга на Стивън Кинг. В нея той разказва историята на група оцелели след епидемия от смъртоносен вирус.

Книгата вече беше филмирана за телевизията през 1994 г. Преговорите за нов сериал вървят от няколко години. В момента се очаква да започне работа по сценария.

]]>
2018-04-10 12:59:32
<![CDATA[Размисли за любовта и времето]]> http://www.freenews.bg/bg/news/view/13248.razmisli-za-lyubovta-i-vremeto.html Преди да те срещна много неща ми изглеждаха правилни, в последствие се оказа, че изборите, които съм правила не са били винаги верни.

Някъде бях чела, че хората са ангели с едно крило, за да летят трябва да бъдат прегърнати, пише edna.bg.

В момента искам някой да ме прегърне, за да полетя и този някой да си ти. Точно ти, защото мъж, като теб идва само веднъж в живота. И този път не бих си позволила лукса да бъда без теб. Ти си като дълго чакан подарък, като сбъдната мечта. Мечта, която не съм смеела да кажа на глас, а съм проектирала само в мислите си.

Всеки ден с теб е истински уникален. Не бих се отказала от мечтата си заради времето, защото  така или иначе то ще отмине. А тези  211 дни в очакване са нищо в сравнение с цял един живот без теб. Разстоянието е несбъднати мечти, изоставени приятели и отношения, разстоянието е загубено време и опит.

Всичко е по-близо, а разстоянието е просто извинение, защото разстоянието е едно ограничение, което сами си налагаме. Когато нещо е истинско то не живее от ден за ден, защото пред каквото и да го изправиш то... оцелява.

Въпреки, че понякога изглежда така все едно живота ни е буря, аз знам, че един ден ще излезем от нея държейки се за ръка, защото това е любовта. Има моменти в които разбираш, че няма по-добро място на което да бъдеш. Вярвам, че няма нищо случайно в този живот. Знаците, които понякога се показват трябва да се четат правилно, искренно се надявам, че вече се научих да чета от книгата на живота и да я разбирам.

Вече знам какво искам от живота, защото преминах през много неща, едни хубави други лоши. Но всяко едно преживяване е урок, единия се учи лесно, другия по трудния начин. Истината е, че когато преживееш много реалности знаеш, коя точно искаш да бъде твоята. За коя реалност копнееш и коя реалност мечтаеш. Че любовта е сляпа само за известно време, че правилният мъж и първата голяма любов са две различни неща, че имаш сила и сърце да преживееш всичко и, че хората са различни в своите представи за живот и понякога просто се разминават… за добро.

Голямата любов не е като в приказките, голямата любов е твоята приказва, която ти сам пишеш. Правиш това, вече разбирайки и осъзнавайки, че само тази любов с времето става все по-хубава и колкото и да се оглежда човек, не би я сменил с нищо друго.

Една жена разбира какво иска, когато се научи да слуша сърцето си. Тогава тя може да прескочи планини, океани, да мине през места, през които иначе дори не би дръзнала да припари. Тогава мечтите стават реалност и всички малки победи водят до голямата иначе невъзможна цел. Не защото изведнъж е станала възможна, а защото само сърцето стопява страха и знае най-добре къде иска да бъде.

Любовта не е достатъчна - сексът също

Разбира какво иска, когато поиска любов, защото вече има сила и сърце да преживее всичко. Намерих вярната посока към собственото си щастие и успехи. Разбрах, че няма как да се движиш напред без да отчиташ грешките си в миналото и няма как да „набиеш спирачки”, ако не погледнеш в случващото се зад теб за един кратък миг с широко отворени назад очи.

Истината е, че обичам един прекрасен мъж – теб. Не съм планирала да се влюбя в теб, то просто се случи, защото хубавите неща се случват от само себе си. Радвам се, че те срещнах, че изпълваш всеки мой ден, всяка моя мисъл, радвам се, че те има.

Прекрасно е чувството, когато сутрин се събудя и първата мисъл, която нахлува в още съненото ми съзнание да е за теб. Прекрасно е, че вечер заспивам с мисълта за теб. Чувствам се щастлива с всяка клетка на своето тяло. Не е необходимо да ти разказвам за всички мои мисли, на моменти имам чувството, че вече ги знаеш. Все едно някой вечер ти ги разказва и се разбираме дори само с мълчание.

Отговорите, които търсих много време сега ме гледат от твоите очи. Можем да се държим за много ръце, но не са ли тези, на които вярваме, дланите ни винаги са студени. Защото чувството да те прегръщат от обич, а не от интерес е неописуемо.

В магазина за любов: Търся си пакетче любов, имате ли?

Тук си, и аз имам всички сили на света да те пазя, и всички думи на света, за да ти разказвам, и всеки ден от календара, за да ти дам своето време… Учих се да бъда твоя.

В живота се случват само онези невъзможни неща, в които вярваме истински. За любовта наистина трябва да се чака дълго, понякога толкова дълго, че губим представа за времето. В началото ни се струва, че животът на всеки друг е подреден, само нашият – не. По-късно, когато му дойде времето разбираме, че животът на всеки друг може би е подреден, но не колкото нашия собствен, за който сме се  преборили със цялото си  сърце и душа!

Искам още малко време, време за теб и мен, за нас... Да имаме наше начало.

Време, в което няма да ти е необходимо сутрин да се взираш дълго в лицето ми, за да го запомниш, защото ще го виждаш всеки ден, както и аз твоето.

Време, в което то все едно спира, защото спокойствието и хармонията го изпълват изцяло.

Време, в което сутрин ще си пием заедно кафето гледайки събуждането на всеки следващ ден...

Време - скъпоценното отмерване на щастието.

Време, време само това искам след... време.

„Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.”  Васил Левски

]]>
2018-04-10 07:58:24
<![CDATA[Откриха Походът на книгите в София]]> http://www.freenews.bg/bg/news/view/13237.otkriha-pohodat-na-knigite-v-sofiya.html Седмото издание на „Походът на книгите“ – кампанията, чийто фокус е насърчаване интереса на децата към четенето и книгите, стартира днес и ще продължи до 23 април, съобщи Столична община, пише offnews.bg. 

Официалното откриване е от 11 часа в Столична библиотека в Международния ден на детската книга. През целия ден децата, които посетят Детско-юношеския отдел на Столична библиотека, костюмирани като любим образ от детска книга, ще получат специална награда от домакините. 

Международният ден на детската книга се отбелязва на 2 април в целия свят и съвпада с рождения ден на датския писател Ханс Кристиан Андерсен, създал едни най-популярните приказки на всички времена. Преди 60 г. ЮНЕСКО учредява Международен Златен медал на името на Андерсен, наричан още Малка Нобелова награда.

Националната кампания за насърчаване на четенето „Походът на книгите“ е изцяло некомерсиална и се организира от Асоциация „Българска книга“, в партньорство с Министерство на образованието и науката и Столична община, със съдействието на Регионално управление на образованието – София-град. Стартира ежегодно на празничния 2 април и продължава до 23 април, обявен от ЮНЕСКО за Международен ден на книгата и авторското право.

За шестте си издания досега кампанията е достигнала до повече от 12 000 деца в цялата страна, а в много от участвалите училища и детски градини в последствие са открити нови библиотечни звена или съществуващите са допълнени с актуални заглавия от света на детската литература.

През 2018 г. Националната кампания „Походът на книгите“ е с фокус ранното детско четене (от 0 до 7 години) и ще посвети инициативите си на тази тема. Кампанията включва още една инициатива с национално покритие „Маратон на четенето“ на Българска библиотечно-информационна асоциация в библиотеки и читалища в цялата страна; както и националния конкурс „Бисерче вълшебно“ на фондация „Детски книги“, в която българските деца избират своя любима детска книга; информационната кампания „Четем заедно, растем заедно!“ с полезни съвети за родителите и учителите; Дни на отворени врати в Дома музей на Ангел Каралийчев (адрес: бул. „Васил Левски“ № 60, ет. 1 (3 – 5 април, 10 – 13 април 2018 г.; с тематична беседа и представяне, посветени на българския приказник и книгите му от 11:00 ч. в посочените дни, вкл.) при подкрепата на Националния дворец на децата, и още събития на издателства, книжарници, училища и детски градини в цялата страна.

В рамките на кампанията ще се проведе и първият, изцяло „детски“ Софийски международен литературен фестивал за деца и младежи, в Младежкия театър „Николай Бинев“ (18 – 22 април). Всички фестивални събития, от сряда до неделя, 10:00 – 19:00 ч., са със свободен вход, като в рамките на пет дни фестивалът ще срещне детската публика с европейски, български писатели, с поети, художници, илюстратори на литература и книги за деца и подрастващи. Програма – на: www.literaryfest.org ; заявки за организирани посещения: literaryfest@abk.bg до 13 април, петък.


Световни изследвания доказват, че голяма част от природния интелект на човека се развива до осмата година. За да се разгърне този потенциал, детето от малко трябва да е подложено на различни сетивни стимули, а четенето играе важна роля в отключване на невероятните възможности на човешкия мозък.

Децата, на които им е четено от ранна възраст, се справят по-успешно в училище, защото разполагат с по-голям речников запас и са усвоили несъзнателно граматичните правила на езика. Четенето на глас на бебета и малки деца подпомага тяхното социално, емоционално и познавателно развитие. Те опознават света около тях по-бързо, намират отговори на своите въпроси по-лесно и стават по-толерантни.

Опитът на децата с книгите преди да започнат училище е от ключово значение за добрата подготовка за академичната среда. Ако детето тепърва трябва да опознае предмета „книга“, да осъзнае връзката между илюстрациите и текста и да учи непознати думи и понятия, задачата му се усложнява многократно. Родителите, които четат на децата си, изграждат здрава връзка с тях.

„Походът на книгите“ е част от Културния календар на Столична община за 2018 г.

]]>
2018-04-02 08:48:10
<![CDATA[Привлечените Сано и Яна Маринова]]> http://www.freenews.bg/bg/news/view/13235.privlechenite-sano-i-yana-marinova.html Александър Сано и Яна Маринова са пренесли страстта си от екрана в реалния живот, издават запознати с отношенията им.

Актьорите успешно си партнират в хитовия филм „Привличане“, където се превъплъщават в ролите на двама влюбени учители от частно училище.

Покрай снимките на лентата явно актьорите се сближили повече от допустимото, издават техни близки.

За извънбрачната афера на Яна и Александър подозирали повечето им колеги, ала не и официалните им половинки, пише родният таблоид "Уикенд".


Сано има 8-годишна дъщеря от бившата тв водеща Нели Атанасова, а Маринова от години е омъжена за боксьора Тихомир Винчев.

Явно обаче, семейният живот й е доскучал, защото е намерила начин да се разнообрази в прегръдките на екранния си партньор, пише още клюкарското издание.

Според запознати в началото актьорите излизали като приятели, но скоро прекрачили границата и станали интимно близки.

Башар Рахал, който заедно с Яна е съпродуцент на „Привличане“, пръв научил за авантюрата им, а после пикантната клюка достигнала до ушите и на останалите колеги от снимачната площадка, пише fakti.bg.

]]>
2018-04-02 08:44:23
<![CDATA[„Свирепо настроение“ - сборник с разкази на Радичков]]> http://www.freenews.bg/bg/news/view/13223.svirepo-nastroenie---sbornik-s-razkazi-na-radichkov.html „Свирепо настроение“ – най-значимият сборник с разкази на Йордан Радичков, ще бъде представен на 5 април в театрална работилница "Сфумато".

След представянето на сборника посетителите ще имат възможност да се насладят на последната постановка по пиесата на Йордан Радичков „Януари“, видяна през погледа на режисьора Ованес Торосян, пише offnews.bg.

„Свирепо настроение“ се появява през 1965 година, като още с излизането си предизвиква смут сред българската литературна критика, която не може да намери думите, за да определи какво представлява сборникът.

В текстовете се преплитат абсурдни истории, притчи, небивалици, съчетани с един особен поглед към дълбочината на човешката душа. През цялото време читателят усеща ироничната усмивка на писателя, скрита грижливо във всеки текст, изпълнен с хумор и дълбочина.

Героите в сборника са най-разнообразни – от мистични същества, през изгубени в българското село скандинавци, една високомерна патица, вечната лисица, която се преструва на умряла, изгубени прасета, небеизвестният Гоца Герасков и още много, много образи, населяващи света на Радичков.

Голяма част от критиците по онова време заплюват книгата и определят „Свирепо настроение“ като пълен провал за още младия автор, когото до момента са сравнявали с Йовков и Елин Пелин.Има обаче и такива, които обръщат внимание, че това може би е един от най-важните сборници с разкази в българската литература.Минават десетилетия преди критиката да определи „Свирепо настроение“ като книгата, която променя завинаги нашата литература.

Със „Свирепо настроение“ Йордан Радичков заявява едно напълно ново литературно присъствие. Историите, разделени на две части в книгата, си спечелват място в литературния канон с едно необикновено и неподражаемо присъствие и дълбочина. Сякаш и до днес никой не съумява да даде точно определение на този забележителен свят. 
Сред разказите читателите ще намерят мистичния Верблюд на Радичков, вечната история „Лебеди мои“, първия вариант на пиесата „Януари“ като разказ, както и едно от най-устойчивите словосъчетания в съвременния български език – „Мамка му и прасе!“

Посетителите на представянето ще имат възможност да видят и неотдавна поставената от Ованес Торосян пиеса „Януари“ на Йордан Радичков. Преди представлението младият актьор и режисьор, заедно с проф. Иван Добчев, ще представят сборника в един своеобразен разговор между поколенията, преплитащ тяхното възприятие за творчеството на Радичков.

В следващите редове може да прочетете откъс от разказа "Зеленото дърво":

Баща ми е странен човек — щом си науми нещо, и веднага го прави. Едва дочака затоплянето на времето, отиде в планините и донесе оттам ново зелено дърво. То бе тъй диво и тъй много настръхнало, че ние стояхме на почтително разстояние от страх да не скочи върху някого. „Туй зелено дърво на желязо да го посадя, пак ще пусне корени! — каза баща ми. — Над главата му ще мътят орли!“

Вълкът смени козината си, костенурките насядаха пред къщите на припек, нашите гори измъкнаха соковете от корените и се покриха със зелени облаци. И когато всичко стана зелено, истинското зелено дърво, донесено от големите планини, изсъхна. Ученият селянин, за когото споменах в началото и който наистина знаеше много не само за лъвовете, ами и за зеленото дърво, каза, че ние никога няма да го опитомим, защото е диво.

Но баща ми не беше отчаян човек, той никога не се отчайваше и всяка пролет засаждаше в нашите гори по едно зелено дърво, донесено от планините. „Та ти не знаеш ли — питаха го селяните, — че няма да успееш да засадиш зелено дърво?“ „Знам“ — казваше баща ми. „Ами тогава защо всяка година садиш зелено дърво?“ „Ами какво друго да правя?“ — питаше на свой ред баща ми. И ви казвам самата истина, че те нищо не можеха да му отговорят. Можеш ли да кажеш някому да не засажда зеленото дърво, когато то е неговата надежда!

И тъй сега аз садя всяка година по едно зелено дърво в нашите гори, макар че товсяка година изсъхва. Аз си зная, че един ден в нашите гори наистина ще има зелено дърво в най-късната есен и в най-лютата зима и че щом се затопли, костенурките ще излязат пред къщите и ще си прехапят езиците от изненада.

]]>
2018-03-28 07:20:14
<![CDATA[За мъжът между Дора Габе и Елисавета Багряна]]> http://www.freenews.bg/bg/news/view/13213.za-majat-mejdu-dora-gabe-i-elisaveta-bagryana.html Преди 27 години от този свят си отива голямата българска писателка Елисавета Багряна. Ето защо днес решихме да ви припомним част от нейната интересна житейска история, пише edna.bg. (бел.ред)

Тяхната история несъмнено е най-заплетеният любовен многоъгълник в литературния ни свят. Не триъгълник, а многоъгълник, защото се твърди, че поетесите и близки приятелки, Дора Габе и Елисавета Багряна, са споделили 5 от мъжете в своя живот. Но днес няма да говорим за всички тях, а ще се съсредоточим само върху един - най-важният.

Един определен мъж белязва до кръв съдбата на тези две страстни, талантливи и силни жени. Името му е Боян Пенев. Спорно е дали той преминава през животите им като буря или те двете го помитат като ураган, но едно е сигурно - нито един от тримата не остава същия след тази любов.

"Знаеш ли колко е тъжно да бъдеш хубавица. Около теб се тълпят мъже и те зяпат. Лепят се за тебе! А кой от тях заслужава внимание, кой истински те харесва?" - търси отговора Дора Габе преди смъртта си.

Спомените й обаче не преувеличават въздействието, което са имали двете с Багряна върху българските поети. В Дора Габе е бил влюбен самият Яворов. Дори се твърди, че тя, а не Лора е голямата му любов. По Багряна са си загубили ума почти всички почитатели на женските хубости. Най-безнадеждно бил увлечен Йордан Йовков.

Дора още от малка е привилигирована да се роди в "правилното семейство", защото получава най-доброто образование, има достъп до всякаква литература, посещава културни мероприятия и има възможността да учи много за света. Така тя се изгражда като будна и еманципирана девойка, която трудно се подчинява на нормите и иска да живее свободно.

Любовният живот на Дора Габе е достоен да бъде описан в отделен роман, защото по пътя си тя среща няколко също толкова забележителни мъже, които са пленени от харизматичната ѝ личност.

Елисавета Багряна от своя страна е образът на силната жена в литературата, която отхвърля обществените принципи като непотребни, остарели и неприсъщи за нея, осъзнаваща своята сила, търсеща и изискваща своята свобода.

Какво е общото между двете жени? Те не само са примите на българската литература, познати и любими на поколения, те не са просто близки приятелки от един и същи социален и културен кръг, те не са само две красиви и тайнствени жени - те са вечните конкуренти в любовта. А най-голямата любов, която ги свърза, се нарича Боян Пенев.

Какво е привличало тези невероятни жени към един и същи мъж? Една от многобройните му любовници го описва по-скоро грозноват, но с невероятен глас, който можел да накара всяка жена да бъде негова. Бил странен, различен. Случвало се по десет дни да не отронва нито дума, защото страдал от модерната тогава болест - меланхолия.

Не друг, а неговият приятел Атанас Буров се чуди и мае как се е стигнало до това Дора да се влюби в него и дори да се оженят:

Дора Габе бе хубава жена, гореща, сластна и приятна. Боян Пенев – грозен, осакатен, страшен като Пенчо Славейков… Кривоуст… Аз, ако бях жена, никога не бих се доближил до него. А Дора го взе за мъж. Просто необясними неща!

Най-голямата ѝ любов си остава Боян Пенев. Между Дора Габе и Пенев има силно и плодоносно интелектуално общуване. Големият учен внася в живота й широки интереси, страстна любов към сериозната музика, към изобразителното изкуство, досег до световната култура, изключително благодатна среда от писатели, поети, университетски преподаватели, преводачи.

Боян Пенев, вече доцент в университета, й предлага брак и не се отказва дори когато става ясно, че булката трябва да се прекръсти в православната вяра, за да получат благословията на Църквата.

Скоро Дора забременява, но той е рядко амбициозен млад учен и преценява, че още е рано да имат дете. Дора се съгласява да направи аборт. Но никога след това не успява да забременее. Лекува се дори във Виена, подлага се на невероятно сложни и болезнени процедури, но и тамошните лекари не могат да й помогнат.

Дора Габе му прощава хиляди изневери, но накрая решава, че никога няма да са щастливи заедно. Въпреки че живеят разделени, "старите му пантофи бяха у нас", разказва тя.

Много е писано, че Дора и Боян се разделят заради Елисавета Багряна, че „вечната и святата“ просто й отмъква съпруга. Това не отговаря на истината. Когато Боян и Багряна се срещат и започват да кроят общи планове за бъдещето, той вече от шест години не живее с Дора.

Дълго време се говори, че двете с Елисавета Багряна са в ужасни отношения, защото и двете са били влюбени в Боян, но дамите доказват през годините, че между тях няма вражда, а дори напротив - здраво приятелство, крепящо се на общата им любов към мъж, който отдавна не е между живите, защото си тръгва твърде рано и нелепо от този свят.

Багряна прави нещо невъзможно за времето си, когато е трябвало само да бродира и да чака мъжа си. Получава, макар и мъчително, развод със съпруга си - царски офицер. И така дава свобода на връзката си с Боян.

По ирония на съдбата Багряна така и не успява да се свърже с любовта на живота си - Боян Пенев, докато Дора Габе остава завинаги негова съпруга. Елисавета и Боян заминават за Франция, живеят в Париж и обикалят страната, изживяват своята бурна любов, но съдбата има други планове за тях.

Боян влиза в болница за операция на апендикса, но умира след усложнения. Извикват Багряна в клиниката, когато той вече е издъхнал. „Преди да чуя сватбени, надгробни чух слова“, ще напише по-късно тя в триптиха си „Реквием“.

„Така свърши моят хубав живот!“, лаконично ще сподели след време винаги сдържаната за интимния си свят Багряна.

]]>
2018-03-23 08:28:41
<![CDATA[„Мечтата на Николай“ - филмът за капитана на туристическо корабче]]> http://www.freenews.bg/bg/news/view/13212.mechtata-na-nikolai---filmat-za-kapitana-na-turistichesko-korabche.html Представянето на новото българско кино в програмата на 22-рия София филм фест продължава до самия край на месец март, пише offnews.bg.

„Мечтата на Николай“ e филм, посветен на един капитан на туристическо корабче, но и разказ за един смел български мореплавател. Той си спомня една мечта, която успява да реализира през 1985 година - да обиколи света сам. Преминавайки през „Желязната завеса“, българският мореплавател Николай Джамбазов посочва пътя към свободата на едно цяло поколение млади българи. На борда на своята яхта „Тангра“, изцяло направена на ръка, Николай Джамбазов успява да премине по „невъзможния път“ и да сбъдне едно съкровено желание - да обиколи света сам през нос Хорн. Кой всъщност е смелият български мореплавател, прекосил Океана по „невъзможен маршрут“, само с едно спиране и на собственоръчно построена яхта?!

Николай Джамбазов е роден е на 2 март 1943 година в София, в семейство на учителка и морски офицер от търговския флот. Като юноша Николай се занимава активно с плуване, мотоциклети и ветроходство. Учи във вечерна гимназия и работи, а през свободното си време обучава средношколци на морски многобой и ветроходство. Отбива военната си служба като радиотелеграфист и получава първото си свидетелство за управление на кораб. По късно завършва образованието си за професионален капитан.

]]>
2018-03-23 08:19:11