Предложението за различна лихва за забава по отношение на граждани и търговци не се прие от МФ

16 ноември 2016, 08:17, Категория: Политика добавена от Таня Димитрова
  • Добави в Svejo

3e283206cdd84e20a1e2c1f3edd1223a.jpg

Министерството на финансите е против лихвата за забава да е различна за гражданите и за търговците. Това става ясно от становище, подписано от министъра в оставка Владислав Горанов до председателя на правната комисия в парламента Данаил Кирилов, пише legalworld.bg.

То е по приетия на първо четене проект за изменение на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), внесен от депутатите от Реформаторския блок Вили Лилков, Петър Славов, Мартин Димитров, Радан Кънев, Гроздан Караджов, Борис Станимиров и Атанас Атанасов.

Той има една единствен текст, с който се предлага да бъде създадена нова алинея на чл. 86, която да гласи: "Размерът на законната лихва по ал. 1, когато е дължима от търговец, не може да надхвърля основния лихвен процент на Българската народна банка плюс 8 процентни пункта, а когато е дължима от физическо лице - основния лихвен процент плюс 4 процентни пункта."

Финансовият министър в оставка обаче не е съгласен гражданите и търговците да дължат различна по размер компенсация на кредиторите си, ако не плащат навреме задълженията си.  

Той се позовава на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки. И по-специално на член 2, параграф 6 от нея, който гласи: "законна лихва за забава на плащане" означава проста лихва за забава на плащане при процент, който е равен на сумата от основния лихвен процент и най-малко осем процентни пункта."

"Този размер на законната лихва за забава е задължителен за държавите членки. Приложимият в Република България размер на законната лихва за просрочени задължения съгласно нормативната уредба след 1994 г., включително при действието на отмененото ПМС № 100 от 2012 г., е основният лихвен процент на БНБ плюс десет процента. Възприетата норматива уредба относно размера на законната лихва върху просрочени задължения е константна с цел осигуряване на правна сигурност и недопускането на затруднения за правните субекти при изчисляването на дължимата обещетителна лихва при доброволно изпълнение на задълженията. Подобна трайна нормативна уредба е обоснована и от преамбюла на Директивата, съгласно която всяка държава членка трябва да предприеме решителни действия с цел да създаде култура на плащането в срок, е цел да елиминира забава на плащанията, която е финансово привлекателна за длъжниците при ниски лихви, начислявани за забава", пише Горанов.

И посочва, че същата лихва се дължи и за непогасените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни вземания.

Според МФ "въвеждането на диференциран размер на лихвата за забава върху неплатените публични държавни и общински вземания за юридически и за физически лица може да доведе до нарушение на принципа на равно третиране на субектите в данъчно-осигурителните им правоотношения е държавата и може  да се разглежда като дискриминационна мярка, стимулираща забава в плащанията на публични задължения от страна на физическите лица".

От ведомството отхвърлят тезата на вносителите, че еднаквият размер на лихвата за забава за физически лица и търговци ги поставя в неравностойно положение. "Смисълът на този институт е да компенсира кредитора за вредите, които му причинява забавата на длъжника при изпълнението на едно парично задължение. Тези вреди се изразяват в невъзможността кредиторът сам да използва определена парична сума, като те се изчисляват съответно на времето, в което той е лишен от тази възможност. Поради това, независимо от качеството на кредитора или длъжника като вид субекти на частното право, вредите от забавеното изпълнение на едно парично задължение са едни и същи", пише в становището.

И се посочва, че с въвеждането на диференциран размер би се стигнало до хипотеза, в която двете страни по едно правоотношение ще дължат различен размер законна лихва в зависимост от качеството им на физическо лице или търговец. "Друга възможна хипотеза е при едно и също като размер парично задължение дължимата законна лихва да бъде различна в зависимост от качеството на длъжника. Подобен подход би противоречал както на принципа на равнопоставеност на частноправните субекти, така и на справедливостта", посочват от МФ.

В становището се изтъква и друг проблем, който, според ръководеното от Горанов ведомство, ще възникне, ако бъде прието предложеното изменение в ЗЗД, защото размерът на лихвата за забава е диференциран в зависимост от това дали длъжникът е търговец или физическо лице. "Търговците и физическите лица обаче не са единствените частноправни субекти. Освен търговците като един от видовете юридически лица, уредени в Търговския закон и Закона за кооперациите, такива са също множество категории юридически лица, субекти на гражданското право, уредени в специални закони. Такива са сдруженията и фондациите, политическите партии, читалищата, вероизповеданията. Такива са също и държавните учреждения, които са юридически лица от учрежденски тип. Субект на частното право е също и държавата, която има своя особена многоотраслова правосубектност. Всички тези частноправни субекти не попадат в категорията търговци. Следователно предложеният законопроект не предвижда максимален размер на законната лихва в случаите, в които длъжникът е юридическо лице извън категорията на търговците. По този начин при практическото прилагане ще възникне въпрос как да се преодолее законовата празнота и да се определи размерът на законната, лихва в случай, че длъжникът по правоотношението не е търговец", пише в становището.

  • Facebook
  • Svejo
  • Любими.ком
  • Pipe.bg
  • Dao.bg
  • Ping.bg
  • Dobavi.com
  • Digg
  • Google
  • Technorati
  • TwitThis
  • YahooMyWeb

Изпрати на приятел


реклама


Одобрявате ли правителството на Пламен Орешарски?