Храните, богати на фирби могат да предотвратят диабета

Не веднъж сме обръщали внимание на важността от прием на храни, богати на фибри като профилактика за различни неразположения, в това число и профилактика срещу ракови заболявания. 

Медицински изследвания разкриват, че специални фибри може да се окажат ключови в превенцията срещу развитие на болести, базирани на автоимунни реакции като диабет тип 1, например, пише dir.bg.

Тестове с животни показват, че късо-верижните мастни киселини, произведени от стил на хранене, богат на фибри, могат да ни предпазят от развитие на диабет тип 1. Той обикновено се диагностицира преди навършване на 14 -16 годишна възраст и се характеризира с необходимостта от ежедневно поставяне на инсулинови инжекции, за да се контролират нивата на кръвна захар в тялото на заболелия.

Учените смятат, че са на прав път в откриването на хранителен метод, който да служи като профилактика срещу развитието на това заболяване. Повече от 20 млн. души по света страдат от диабет тип 1.

Съвместната работа между Австралийската национална научна агенция и учените-изследователи от Университета "Монаш" в Мелбърн разработват режим, богат на фибри, които се разпадат до молекули, т.нар. късо-верижни мастни киселини в тънките черва. 

Екипът, начело с имунолога Чарлз Маккей, смятат, че тези късо-верижни мастни киселини, наречени бутират и ацетат, имат възможност да повлияят върху имунната система да работи ефективно и имат потенциала да се справят с редица неразположения, като се почне от астма и се стигне до синдрома на раздразненото черво. 

Последното им проучване, направено с лабораторни мишки, сочи, че в резултат на нормално хранене и режим, над 70 % от тях развили за кратко време преддиабетен синдром. Тогава на група от тези мишки се сменя режима на хранене и се базира основно на фибри. Учените били изумени от резултата – веднага след промяна в стила състоянието на мишките се е подобрило, а до дни преддиабетния синдром е бил елиминиран. Това накарало учените да се замислят дали подобни „медицински храни“, както нарекли храната, обогатена с точно определени фибри в изследването, може да предпазват хората от диабет тип 1. 

Учените внимателно разработват тези въпроси, предвид факта, че в миналото част от научите среди изказаха съмнения доколко опитите с животни и изводите от такива опити са съотносими спрямо човешкия организъм. От друга страна, голяма част от откритията и достиженията на съвременната медицина стават възможни именно благодарение на тестове с животни и лабораторни мишки. Според шефа на екипа, Маккей, това са медицински резултати, които показват, че може да се работи върху концепцията, че едно заболяване може да се предотврати с естествено хранене и натурални добавки, както в случая определени фибри от конкретно растение, което все още не се споменава като име в доклада. 

Единственото, което разкрива екипът е, че режимът е богат на определен вид фибри, извлечени от растителен продукт, и се наричат високо амилозно царевично нишесте. Този вид фибри не се усвояват в горната част на тракта, а ферментират в ацетат и бутират в дебелото черво.

Тестовете върху мишките показват, че ацетатът и бутиратът може да работят в различни посоки, за да смекчат потенциални прояви на автоимунна реакция, която унищожава клетките на панкреаса при диабет тип 1. Оказва се, че ацетатът намалява броя на имунните клетки, които атакуват тези на панкреаса, а бутирата подпомага други клетки, които предотвратяват евентуално неправилно функциониране на имунната система. Цялото изследване е подробно публикувано в "Журнала по природна имунология".  

Това, което предстои за екипа е да изследва режима с фибри върху хора и ако резултатите покажат, че тези фиби намаляват или предпазват от диабет тип 1, децата ще може да консумират храни, в които има вложени такива фибри под формата на стрито брашно или да се разтваря в напитки. 

Джон Криан, професор по анатомия и неврология към Университетския колеж "Корк" е оптимист за посоката на развитие на медицината. Според него медицината на бъдещето ще се основава все повече върху важността от храненето и стила като превенция и лечение за много заболявания, за които десетилетия наред медицината не намира достатъчно или задоволителни методи на лечение и постигане на здраве. Той смята, че медицината знае много малко за късо-верижните мастни киселини. Тепърва ще се изследват и потенциалните странични ефекти от диета, която увеличава нивата на късо-верижните мастни киселини. Например, по отношение на мозъка засега данните не са добри – оказва се, че високите нива на късо-верижните киселини могат да активират имунна реакция, която стои в основата на болестта на Паркинсон.

Експерти в областта на диабета се присъединяват към мнението на екипа и нуждата от това да се задълбочат познанията и изследванията на връзката храна-черва-заболявания. Емили Бърнс от Британската асоциация по диабет е на мнение, че трябва да се наберат допълнителни познания за работата на червата и как те влияят върху имунната реакция на тялото, тъй като очевидно знанията на медицината досега, че червата и имунната система си взаимодействат и влияят върху заболявания не е достатъчно. Тя е на мнение, че изучаването на въпроса как  състоянията на червата влияят върху имунната система ще е ключово за заболявания, свързани с автоимунни реакции, предизвикващи болести от рода на диабет тип 1. 

Засега учените заключават само, че резултатите от това изследване, а именно, че специална медицинска диета и храна може да регулира имунната система и предотврати появата на диабет тип 1, са интересни, но изследванията са на много ранен етап и трябва да се започне клинична работа и тестове с хора.