София, Пловдив и Бургас са най-недоволни от здравеопазването

14 март 2015, 11:15, Категория: Здравеопазване добавена от Маргарита Токмакчиева
  • Добави в Svejo

286a50053789ad1ef44fcbbbb588dace.jpg

София, Бургас и Пловдив се нареждат в "челната петорка” на общините с най-голям дял на негативните оценки работата на здравната система. При тях недоволството от качеството на медицинските услуги обикновено се припокрива с високи корупционни възприятия, предаде inews.bg. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за състоянието на здравноосигурителната система в страната, както и оценките за удовлетвореността на населението за предоставяните здравни услуги.

Два основни извода се налагат от направения преглед на системата на здравеопазване по региони и проведените социологически проучвания.

Първият е, че се наблюдават огромни различия между осигуреността на населението с лекари, медицински специалисти и здравна инфраструктура, които повдигат едновременно въпроси за достъпността до здравни услуги и относно тяхната ефективност.

Вторият е, че наличието на повече болнични легла на глава от население, повече лекари, медицински сестри, екипи за спешна медицинска помощ и др. не води автоматично до по-високо качество на здравните услуги и по-голяма удовлетвореност на населението от тях, отбелязват анализаторите.

Най-добра достъпност до болнични медицински услуги има в областите Монтана, Плевен и Търговище, а най-ниска – в областите Бургас, Перник и Благоевград. Това показва анализът на броя на леглата в многопрофилните болници за активно лечение (МБАЛ) на 10 000 души в отделните области през 2012 г. В някои области като Монтана, обаче, големият брой болнични легла е концентриран в малко на брой МБАЛ и това ограничава достъпността на населението до болнични услуги.

Същевременно област Бургас има едно от най-ниските съотношения на болнични легла към населението, но пък се характеризира със сравнително висок брой болници, което в териториален план подобрява достъпността до здравни услуги, е посочено в изследването.

Значителни са разликите между областите с най-много и най-малко специалисти. Тези разлики достигат 4 пъти при специалистите по вътрешни болести и ортопедите през 2012 г. По отношение на педиатрите в София-град има три пъти повече такива специалисти от втората по брой педиатри област - Габрово и близо 29 пъти повече в сравнение с областта с най-малко специалисти – Софийска област.

Данните за относително високия брой педиатри в Габрово през 2012 г., от своя страна, е изненадващ, предвид факта, че областта се характеризира с една от най-негативната демографска картина и също така с една от най-неблагоприятните демографски тенденции, отбелязват от ИПИ.

Големи различия има и при осигуреността с медицински персонал.

Данните за наличието на екипи за спешна медицинска помощ показват, че през 2010 г. едни от най-ниско населените области имат най-висок брой екипи за спешна медицинска помощ на 100 000 души, докато силно населени области като София-град и Пловдив имат най-ниско отношение на екипите спрямо населението. Същите области, в които има най-много мобилни екипи на човек от населението, са и начело на класацията на екипи на 1000 кв. км., което говори за наличие на сериозни неефективности в системата за оказване на спешна медицинска помощ.

Освен обективните данни за състоянието на здравното осигуряване на регионално ниво, много въпроси повдига и социологическото проучване за удовлетвореността на населението от болничните услуги, което ИПИ провежда през последните години. То показва, че области със сходни показатели за болнични легла и медицински персонал имат коренно различни оценки за качеството на услугата. Такива например са областите Кюстендил, Хасково и Русе, където здравната инфраструктура е на сравними нива, но през 2012 г. едва 8,3% от респондентите в Кюстендил биха определили болничните услуги като добри в сравнение с 35,4% в Хасково и 68,1% в Русе.

Казано по друг начин, наличието на относително добра здравна инфраструктура (голям брой болнични легла и заведения) и медицински персонал е предпоставка за по-голяма достъпност на здравната услуга, но не е гаранция за качество и за удовлетвореност на пациентите от нея, сочат от института.

Според анализаторите от ИПИ, големите различия между областите, както по отношение на здравната инфраструктура, така и по отношение на оценките на населението за болничните услуги, подсказват, че здравноосигурителната система има проблеми не само на национално, но и на регионално ниво. Проблемите не са изолирани единствено до осигуреността на здравните услуги с финансиране и специалисти, но засягат и качеството на здравните услуги, които населението получава, обощават анализаторите.

  • Facebook
  • Svejo
  • Любими.ком
  • Pipe.bg
  • Dao.bg
  • Ping.bg
  • Dobavi.com
  • Digg
  • Google
  • Technorati
  • TwitThis
  • YahooMyWeb

Изпрати на приятел


реклама


Одобрявате ли правителството на Пламен Орешарски?